И предадох сърцето си, за да позная мъдростта
и да позная лудостта и безумието.
Познах, че и това е гонене на вятър.
Защото в многото мъдрост има много скръб
и който трупа познание, трупа и печал.
4
Изглежда, неговата мъдрост го отегчава; той прави неуспешни опити да се отърве от нея.
Аз казах на сърцето си:
Ела сега да те опитам с веселба,
затова се наслаждавай с блага;
и ето, и това беше суета.
Но мъдростта му не го напуска.
Тогава си казах:
Каквото постига безумния,
това ще постигне и мен;
и така, защо аз бях по-мъдър?
Затова казах в сърцето си,
че и това е суета.
Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятъра.