Небойша Зорич

Сега си мисля колко сме смешни хората. Казват, че цигарите, диетите, алкохолът, дори спортът с усещането, че владееш тялото си, водели до пристрастяване. Истината е, че до пристрастяване не водят самите навици, а зейналата в душите ни празнота, крещящата ни жажда за смислен живот. Имаш ли мании, пристрастия, значи просто е време да помислиш за какво ридае сърцето ти. Не цигарите и разни занимания ни пристрастяват, а фактът, че по някаква причина водим непълноценен живот, не умеем да си доставяме наслада и да пием от извора на емоциите си. И затова са ни нужни фалшиви удоволствия.

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.
А после… После все някак щеше да го преживее.

Когато те идваха при нея, вътре в себе си се радваше, но не можеше да го покаже.

Кой ни излъга, че трябва да се надпреварваме с вечността? Че момичетата трябва да умират в болниците от анорексия, за да са слаби като закачалките по модните подиуми? Че момчетата трябва да мутират от анаболи за мускули или да се стрелят по улиците? Че щастието е само в опиатите и алкохола?

Появят ли се съмнения, те тровят (увреждат) положителните заряди в ендокринната система на илюзиите, като увеличават броя на отрицателните такива.

Тогава той още не знаеше, че в момента, в който намери сили да се изправи и продължи, изгуби себе си.

Никой не те пита какво мислиш, не проумяваш ли, ние не управляваме – просто ни тикат решенията в ръцете и ти го изпълняваш, ако не щеш – в казана.

Тук не става въпрос да изберем най-доброто, а най-малкото зло. Това е!

когато съзнаваш, че вече нищо не можеш да направиш, лесно е да си спокоен. Проблемът е, докато те гризе съвестта, че все още има какво да се направи и то зависи от теб.