Сара Пинбъра

. Никога не съм се доверявала на хора, които се усмихват много,

Мишел е от онези жени, които имат предложение за всичко и като цяло тези предложения са доста безполезни.

усмихвам, като се преструвам, че съм част от групата, д

Отражението ми се е втренчило скептично в мен и това, което прочитам в изражението ѝ,

. Не намирам за привлекателни богатите мъже, които са свикнали да получават всичко, което искат.

Осъзнавам, че в думите ѝ има и нотка на ревност и си спомням цялата енергия на всеобхватната любов на младостта. Някога имах такава любов с Робърт. Обземаше ме ревност, ако се смееше с Фийби малко по-дълго или правеше нещо друго, което ми напомняше, че онази първа вечер бе дошъл с нея у дома. Двете с Фийби сме едно заплетено кълбо от стари обиди, гняв и любов. Параноя.

дава ми усещане за смисъл и посока в моя хаотичен живот.

Или параноята е просто добър вътрешен инстинкт

– Ръкостискането му е силно и внушава чувство за сигурност.

Последвалото мълчание увисва, натежало с многозначителност.