Ана Достоевска

  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    и ви е жал, че така скоро, така безвъзвратно е повехнала мигновената красота, че така измамно, напразно е блеснала тя пред вас — жал ви е, защото не сте имали време дори да я обикнете…
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    Тя ме хвана мълком под ръка още трепереща от вълнение и уплаха. О, неканени господине! Как те благославях в тая минута! Погледнах я бързо: тя беше много миличка и брюнетка — бях отгатнал; на черните й мигли още блестяха сълзички от неотдавнашната уплаха или от предишна мъка — не зная. Но на устните и вече светеше усмивка. Тя също ме погледна крадешком, леко се изчерви и наведе очи
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    Аз съм някак изплашен сега. Като че всичко е сън, а аз дори и насън не съм си представял, че някога мога да говоря с някаква жена.

    — Как? Ни-ма?

    — Да, ако ръката ми трепери, то е защото никога още не е хващана от такава хубавичка, малка ръчица
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    Аз не умея да мълча, когато сърцето ми говори.
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    най-сетне всичко, което аз искам, се състои в това само, да ми каже просто две братски думи, със съчувствие, да не ме прогони от първата крачка, да повярва на думата ми. Да изслуша това, което ще кажа, да ми се надсмее, ако ще, да ме обнадежди, да ми каже две думи, само две думи, а после ако ще и никога да не се срещнем повече!…
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    Ще мечтая за вас цяла нощ, цяла седмица, цяла година. И непременно ще дойда тук утре, именно тук, на това място, именно в тоя час, и ще бъда щастлив, като си спомням вчерашното.
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    да знаете, идвате при едно условие; първо (само бъдете добър, изпълнете това, за което ще ви помоля — виждате ли, аз говоря откровено), не се влюбвайте в мен… Това не бива, уверявам ви. На приятелство съм готова, ето ръката ми… Но не бива да се влюбвате, моля ви!
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    Ами че как сте живели, щом нямате история
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    О, бъдете благословена, мила девойко, задето не ме отхвърлихте от първия път, задето мога вече да кажа, че съм живял поне две вечери в своя живот!
  • Mariaaciteerde uit2 maanden geleden
    изживяваш предишните си идеали: те се разбиват на прах, на отломъци; а ако няма друг живот, тогава трябва да го строиш от тия отломъци. А при това душата търси и иска нещо друго!
fb2epub
Sleep je bestanden hiernaartoe (maximaal 5 per keer)