bookmate game
Златан Ибрахимович,Луиджи Гарландо

Адреналин. Моите неразказани истории

„Играча Ибра го познават всички, но човека Ибра — не.
Ще се опитам да разкажа за него сега, в средата на пътя, между историята ми на футболист, която върви към своя край, и едно различно бъдеще, което се задава и засега е неясно. Тази книга е съставена така — отразява сегашното ми положение на ръба между два свята.
Така че всяка глава започва с разказ от терена и завършва с разсъждения върху ежедневния живот, от гола до щастието, от съдията до справедливостта, от асистенцията до приятелството, от травмата до смъртта…
Не се крия, не играя роля. Признавам например, че мисълта да спра да играя ме тревожи. Колкото повече се приближава моментът, в който ще оставя футбола, толкова повече нараства страхът от бъдещето: къде ще намеря адреналина, който сега получавам от едно спречкване с Киелини?
„Адреналин“, заглавието на книгата, е ключовата дума на живота ми.
Във всяко нещо, което правя, имам нужда да намеря предизвикателство и да вложа максимална доза страст. Да изстискам сърцето си. Така е било, така и ще бъде завинаги. Имам нужда да усетя как адреналинът пулсира във вените ми.“
184 afgedrukte pagina’s
Auteursrechteigenaar
Alto communications and publishing
Oorspronkelijke uitgave
2023
Uitgeverij
Enthusiast
Hebt u het al gelezen? Wat vindt u ervan?
👍👎

Impressies

  • b0653604429deelde een impressie7 dagen geleden
    👍De moeite van het lezen waard

    Супер изживяване !

  • b4818670134deelde een impressie7 maanden geleden
    👍De moeite van het lezen waard

  • b1074899613deelde een impressie7 maanden geleden
    👍De moeite van het lezen waard

Citaten

  • Беатрисciteerde uit12 dagen geleden
    има ли нещо, което те яде отвътре, най-добре е да го извадиш наяве.
  • Беатрисciteerde uit12 dagen geleden
    Бог съм, само че остаряващ бог.
  • Brani bgciteerde uitvorige maand
    Окей, предавам се.

    На четиресет години съм.

    Бог съм, само че остаряващ бог.

    Най-после си давам сметка за това, така както си дадох сметка, че тялото ми вече не е, каквото беше. Години наред не обръщах внимание на знаците, които ми изпращаше, после реших да се вслушам. Не мога вече да си позволя чести спринтове, както на млади години; ако се преуморя или се контузя, ми трябва повече време да се възстановя. Приспособих играта си към новото си тяло. Вече не прекарвам мача в сърцето на наказателното поле, където летят куршумите. Често се отдръпвам, за да конструирам играта, днес работя повече за головете на другите, отколкото за своите. Не е вече време да се изтъквам — каквото имаше за спечелване, спечелих го; днес ми харесва да вдъхновявам, да помагам в израстването на младите си съотборници.

Op de boekenplanken

fb2epub
Sleep je bestanden hiernaartoe (maximaal 5 per keer)