Образована

Да признаеш несигурността, означава да признаеш слабост, да признаеш безсилие и да продължиш да вярваш в себе си въпреки тях. Това изразява недостатък, в който се крие сила: убеждението да живееш в собственото си съзнание, вместо в чуждо.

Вината е страхът от собственото нещастие. Тя не се отнася до другите хора

Кръвта направо препускаше из мозъка ми; усетих освежаващ приток на адреналин, изгряващи възможности, разширяващи се граници. Няма как да знаем нищо окончателно за природата на жените. Никога не бях изпитвала спокойствие в празнината, в мрачното отсъствие на познание. Сякаш казваше: каквато и да си, ти си жена

Когато си от място, в чиято почва вирееш, не ти се налага да казваш, че си от там. Преди да напусна Айдахо, никога не бях произнасяла фразата „Аз съм от Айдахо“.

Не исках да се виждам с психолог, защото това би означавало, че търся помощ. Неуязвимите не търсеха помощ. Довеждах всеки въпрос до деликатна измама, до мисловен пирует. Пръстът ми не беше счупен, защото беше неуязвим. Само рентгенова снимка можеше да обори това твърдение. Следователно, рентгенът би счупил пръста ми

Поради този факт бях започнала да уважавам необходимостта и недосегаемостта на болката

Бях тръгнала по пътя към познанието и бях разбрала нещо съвсем просто за брат ми, за баща ми, за мен. Бях осъзнала начините, по които ние бяхме оформени от традиция, дадена ни от други, традиция, за която ние бяхме умишлено или неволно невежи. Започнах да разбирам, че бяхме включили гласовете си в дискурс, чиято единствена цел беше да дехуманизира и брутализира останалите – защото подхранването на този дискурс бе далеч по-лесно, защото задържането на силата винаги се усещаше като пътя напред

Считам за безценен дар факта, че съм единствено и само страничен наблюдател на тези истории.

написах кратко съобщение на майка ми. Казах ù, че съм наблизо и ми се иска да се видим в града. Все още не бях готова да се срещна с татко, но не бях виждала лицето на майка си от години. Дали би дошла?
Чаках отговора ù на паркинга на „Стоукс“. Не ми се наложи да чакам дълго. Болно ми е, че смяташ за допустимо да ме молиш за това. Една съпруга не отива там, където мъжът ù не е добре дошъл. Отказвам да бъда част от подобно недопустимо неуважение61.

Сега вървях из Кингс Колидж и под сянката на огромния параклис старата ми неувереност ми се виждаше смешна. Кой пише историята? – запитах се. Аз я пиша.